дспзVS

А здесь ещё краше (фиг знает на каком языке):







Норилската железница: жизненоважна линия насред мрачната тундра

Разположена далеч над Полярния кръг, Норилската железопътна линия няма връзка с останалата част от Русия. Влаковете, докарани в миналото с кораби, остават тук завинаги.
Разположена далеч над Полярния кръг, железницата е странен пример за изолирана линия, отделена от останалата част на руската жп мрежа.
„Тази мистериозна, изолирана жп линия в Далечния Север, разположена на хиляди мили от континенталната част, вдъхнови въображението ми“.
Първата теснолинейка е построена тук през 1930-те, когато съветското правителство решава да основе Норилската минодобивна компания. В началото на 1950-те теснолинейката е превърната в стандартна жп линия с междурелсие 1520 мм.
Локомотивите и вагоните били доставяни по същия маршрут, тъй като линията не била свързана с континенталната част.
Електрическото задвижване е подменено от собственика с дизелово.
Норилската железопътна линия е един от най-екстремните транспортни маршрути в света. Изградена насред суровата тундра, тя свързва миньорските градове Норилск и Талнах с пристанищния гр. Дудинка на р. Енисей.
Климатът в Северен Сибир е изключително суров. Зимата тук продължава 8-9 месеца. Температурите под -40 градуса по Целзий и силните ветрове правят живота почти непоносим, но работниците в железницата трябва да работят на открито, дори и в такива условия.
Железопътната линия започва от пристанищния гр. Дудинка. Когато нивото на водата се вдигне, крановете се преместват от кея.
„От повече от 20 години мечтаех да пътувам до Норилската железница“, казва Сергей Болашенко – фен на руските жп линии, който е пътувал почти из цялата жп мрежа на страната.
От над 20 години Сергей прави прецизни фоторепортажи за руските жп линии. Той си спомня пътуването си до Норилската жп линия през юни 2010 г. като едно от най-вдъхновяващите му преживявания.
Повечето работници, построили жп линията, били затворници от ГУЛАГ, докарвани в пристанищния гр. Дудинка на р. Енисей с кораби.
Сталин имал намерение да удължи линията, за да свърже стратегически важното минодобивно предприятие с Москва, но плановете се разпаднали след смъртта му през 1953 година.
В края на 1960-те линията е електрифицирана, което позволява редовен превоз на пътници.
Новите влакове били особено ценени от местните жители, особено през зимата, когато превозът с автомобили често бил прекъсван от тежкия снеговалеж.
Но през 1998 г. пътническите влакове са отменени, тъй като според Норилската минодобивна компания били губещи.
Корпусите на вагоните все още стоят край жп линията. Тук няма фабрики за преработка на черни метали, а прекарването им до континенталната част е твърде скъпо.

http://bg.rbth.com/multimedia/in_pic...-tundra_531879